На кръговата заставка на известното предаване-игра стои числото 20, „възрастта” му в нашия телевизионен ефир. Годините всъщност са по-малко поради дългите паузи между спирането и подновяването му. Но в случая, като оставим настрана парите, същественото е друго – какво ново знание остава в паметта ти, с какво обогатява общата ти култура. Нали по презумпция такава е целта му за телезрителя.
Да си призная траен спомен имам за малко значими и неизвестни за мене до узнатото от екрана факти. Е, имам спомени за разни гафове като например твърдението на първия водещ Николай Кънчев, че името на моя град Варна идва от прозвището на полския крал Владислав. Знам със сигурност едно – никой няма да спечели 100 000 лева! Освен ако, разбира се, не бъде режисирано. (Такъв случай като че ли имаше преди години, предизвикал скандал.) Причината е в естеството на задаваните въпроси за суми от 1000 лева нагоре. Въпроси не просто трудни и за най-енциклопедичния ум, а просто неуместни, некоректни. Какво отношение към общата култура има да речем названието на някаква любима на испанците салата? Или кой футболист на кое световно първенство е вкарал еди какъв си гол. Или питането за разни термини, за което се изисква доброто владеене на английски, френски, японски и пр; названия които нито са идиоми, нито са популярни у нас.
Водещият Билалов, притежаващ чудесно чувство за хумор, но вече трудно скриващ отегчението си от повтарянето на задължителните правила, чете от дисплея допълнителни сведения за тези „микроскопични” подробности. Сигурен съм, че и от неговата памет те „изветряват” бързо поради незначителността си. Като добър артист, разбира се, той го прави с вразумително-наставнически тон, ужким става дума за нещо важно за интелигентния българин. Завчера след въпроса „На какъв природен обект Киплинг са кръстили сина си Ръдиард?”, въпрос на който не получи точен отговор, ни светна, че става дума за езеро в графството в Англия, където са се запознали родителите. Езерото Ръдиард всъщност е езерце, но въпросът тук е друг: колко англичани (не българи, а англичани) знаят тази подробност, като изключим шепата литературни историци?
Авторите на въпросите (неизвестни за публиката, разбира се) проявяват явен афинитет към музикалните банди, така наречените звезди на шоубизнеса, спортистите, филмите и дори факти от историята и географията от Запада, предимно от англосаксонски региони. Изтокът, като изключим редките поменавания на Япония и Югоизточна Азия, не съществува. Доминацията на англосаксонската култура в „Стани богат” е очевидна за наблюдателното око.
Изглежда никой не протестира. Спомням си как варненката, която знаеше откъде идва прозвището на крал Владислав смутено замълча, не коригира водещия. Ако някой все пак е възразил по един или друг повод, сигурно са го изрязали от записа. Прави ми впечатление, че интелигентни играчи на така наречения стол на богатството, дори и на по-солидна възраст са по-запознати със западняшката култура, а като стане дума за България, немеят. Висшисти не знаят номиниран ли е Вазов за нобелова награда, не знаят, че Велбъдж е старото име на Кюстендил, не знаят в кой град е Каблешковата къща. А тези неща би трябвало да са ги запомнили още от средния училищен курс. Вече три десетилетия агресивният наплив на западната субкултура и на глобалистко-либералните „ценности” види се успешно промива мозъците на мнозина българи. И „Стани богат”, макар и не така явно от пръв поглед, служи не толкова за обогатяване на общата ни култура, а допринся за опростачването, за обезбългаряването.
Гледайте го внимателно, разсъдително и ще се убедите в този печален факт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар