Става дума за състоянието на книгоразпротранението у нас. Който не се интересува, да не чете нататък.
Пред мене е книгата на Рада Въртунинска „Друг поглед” (към литературната биография на Цветан Пешев). Ще се спра на нея малко по-нататък, сега ме занимава любопитна подробност, разказана в предговора от авторката. През 2014 г. тя гостувала на своя приятелка в Русе. В библиотеката ѝ попаднала на непознато за нея заглавие: „Коза ли е, риба ли е”. Преди да си легне я взела за „приспивателно”, но така се увлякла, та сън не я хванал. А дотогава само била чувала името на автора. Сиреч не знаела нищичко за творчеството му.
Въпросната книга, макар да имаше приличен тираж за новото време, явно не е стигнала до Добрич. А Въртунинска не беше (тя почина през 2023 г.) „случаен” читател. Писател, литературен критик, краевед, в този край тя си бе спечелила името на най-значимата добруджанка след Дора Габе. Несъмнено – талантливо перо на белетрист и изследовател. Но я потърсете някоя от 24-те нейни книги, издадени в настоящия век, в софийска книжарница. Губи време, нищо няма да откриете.
Според тукашното писателското сдружение през 2023 г. в Добрич са излезли от печат 47 книги. Любопитно и показателно би било да се проследи по заглавия географското им разпространение. Без да имам пълни сведения, твърдя че значителна част от тази продукция не напуска границите на региона. Така е и в останалите областни центрове, чиито издателства работят предимно с местни автори. Налице е явление, което на времето литературните критици наричаха котловинност. Явление, което подхранва провинциалния синдром за малоценност.
Разбира се, и в провинцията излизат стойностни творби на български автори. Но как да се ориентира любознателният читател? И как да се добере до тях? Да се ровиш в сайтовете на издатели и търговци е времеемко и несигурно занятие.
В първите години след политическата промяна през 1989-та няколко библиографски сравочника ни осведомяваха за новоизлезлите заглавия. Сега няма единен ориентир. Асоциация „Българска книга” прие на времето дългосрочна стратегия в подкрепа на разпространението. Тя като че ли се изчерпа с няколко кампанийни прояви годишно „по случай”, панаирите и алеите на книгата. Всичко това - предимно в няколко големи града.
У нас от доста време сред търговските вериги най-впечатляваща по отношение на избора е СТОРЕ. Търговия от разстояние или както е прието сега да се казва онлайн. Всеки може да си заръча обявеното заглавие и го получава у дома си. Казват, че по-дребните търговци се ориентират за новите издания от СТОРЕ. Но както и може да се очаква, не всички издатели ѝ се доверяват. На мене ми струваше загубата на доста време докато убедя един от издателите си да се свърже с нея. Издатели, които притежават и печатница и книжарница, за да си спестят комисионната разчитат при продажбите предимно, а някои единствено на себе си – чрез магазина и от разстояние чрез сайта си.
Специално внимание заслужава явлението самиздат, което както се казва разцъфтя в годините на така наречения преход. Ако някои смятат, че към него прибягват само графомани, дълбоко се заблуждават. Жалко че няма статистика. Убеден съм, голяма част от тази продукция е на кадърни автори. Кой си осигурил спомоществовател, кой си продал наследствените ниви, за да издаде стихосбирката си.
И да си осигурил солидно финансиране, заглавието излиза в малък, най-често – мизерен тираж. Издатели твърдят, че български автор, макар и известен, но не от шумните имена, трудно се „харчи” на пазара при отпечатани 300-400 бройки. А и практиката, почти повсеместна при самиздат е цялото количество, излязло от печатницата да се предава на автора, той да му бере гайлето.
За родопчанина, съчетаващ писателския си занаят с амбулантна търговия, вече споменах. Ще приведа още два примера. Мой добър познат, учител в солидна гимназия с преподаване на чужд език, продава книгите си на учениците. Предимно на тях. Негови заглавия няма да откриете никъде другаде освен в личната му страница в интернет. Друг мой също добър познат пуска безплатни обяви в пенсионерските вестници за новоизлезлите си книги. Твърди, че читатели се отзовават, купуват. Търговия от разстояние.
С една дума хаосът е пълен.
Не е ли това причина, една от причините оперативната ни литературни критика да вегетира?
Няма коментари:
Публикуване на коментар